|
Първите следи от живот на територията на Община Твърдица са открити в най-долните културни пластове на селищна могила „Кицова”, разположена в южната част на рида „Лагун”. Намерените оръдия на труда и керамични фрагменти са от периода на новокаменна, каменно-медна, бронзова и ранножелязна епохи. Датирани от края на VII, начало на VІ хил. пр. Хр. до средата на І хил. пр. Хр. Върху рида „Лагун” са разкрити следи от тракийско заселване през І хил. пр. Хр. Селището е съществувало и през римския период ІІ – ІV в. сл. Хр. Заселвания от този период има в почти всички селища на общината. Кръстопътното значение на региона се засилва особено, когато столицата на империята се премества в Константинопол. През ІV-VІ век се изграждат редица крепости в старопланинските проходи за защита от нахлуването на варварски племена. Част от тази отбранителна система са крепостите „Градището” над Твърдица, „Градището” над Козарево, „Калята” - североизточно от Шивачево. Значението на района нараства още повече по време на Средновековието. Проходите в района са най-пряка връзка между Северна и Южна България, между столиците Търново и Константинопол. Стратегическото местоположение на Твърдишкия проход го определя и като място, където се водят сражения. Византийският хронист Мануил Фил, възпяващ подвизите на Михаил Глава, отбелязва такива във връзка с похода срещу цар Ивайло през 1278 год. За да се спасят от жестокостите, с оттеглянето на дибичовите войски през Руско – турската война от 1828-1829 г., една трета от населението - 683 души (156 семейства) от Твърдица се изселва в Молдова и създава селище със същото име. За останалото население настъпват тежки години на изпитания. Църквата е опожарена до основи през 1830 г., но благодарение на несломимия си дух, твърд и борбен характер твърдичани от пепелта я изграждат през 1834 г. Днес за славното минало говорят руините на крепостта-твърдина, даваща името на Твърдица; църквата - светиня „Света Петка” - архитектурен паметник на културата; множеството могили и некрополи на територията на цялата община, съхранените в народната памет предания и легенди, свързани с местности и смели народни чеда, отстоявали през вековете свободата й. Част от археологическите находки от района са представени в изложбена зала на Народно читалище “Св.Св.Кирил и Методий 1914” в града.
Културен календар
Заповядайте в Твърдица:
- на Трифон Зарезан - в Оризари, Сборище, Шивачево и Твърдица - на винариите с дегустации на местни вина и ракии, както и обичая зарязване на лозе; - на регионален събор „Пролетни игри и обичаи – Цветница” в Твърдица, празник на традиционна пролетна обредност на етносите; - на 1 май - народен събор в местност „Улищица”; съвместно Община Гурково - на 9 май - Регионален събор на пенсионерските клубове „На чаша шивачевско вино”, гр. Шивачево; - на Великден, Спасовден и Св.св.Константин и Елена – храмовите празници на Оризари, Сборище, Боров дол и Червенаково, с фолклорни програми и местни специалитети; - м. юни - атрактивно автомобилно рали „Твърдица-Елена”; - първата неделя на м. август - събор „Хайдушка поляна”; - на Петковден-празник на Твърдица, Димитровден - в Шивачево и на Архангеловден – в кв. Козарево.
Читалища На територията на общината функционират 9 народни читалища – в кв. Козарево, с. Сборище, с. Оризари, гр. Шивачево, с. Червенаково, с. Бяла паланка, Боров дол, Жълт бряг и Твърдица. Народните читалища са важна институция в развитието на местната култура. Те са място за общуване и участие в различни творчески занимания и изкуства на хора от различни възрастови групи. Ориентирани са към развитието и обогатяването на културния живот в общината и задоволяването на потребностите на гражданите чрез: - съхранение, укрепване и развитие на традициите на българския народ;
- възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание и на културната идентичност;
- обмен между културите на различните етноси;
- разширяване на знанията на гражданите;
- осигуряване на достъп до информация и комуникация;
- насърчаване на социалното единство и солидарността между различните социални групи;
- партниране на местното самоуправление в развитието на обществените и в частност на културните процеси.
Най-голямото читалище е в общинския център. Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий 1914”. От създаването си (1914 г.) до днес то е център на духовния живот на общината и има значим принос за развитието на културния живот, за съхраняване на местните традиции и обичаи. Към него функционират детски, средношколски и младежки танцови трупи, клуб за народни хора „Балканско цвете”, вокална група „Романс”, детска певческа група, музикална школа за народни инструменти, гайдарски състав, театрална трупа, клуб по карате и др.. За своя принос в културния живот на общината читалището е удостоено с Почетен знак на Президента на Република България (14.04.2011г.) и Почетен знак, по случай 100 годишния юбилей на читалището (2014).
|
