КРЕПОСТТА ГРАДИЩЕ - ТВЪРДИЦА

Едва ли е неизвестна за някого в Твърдица и в същото време много малко са тези извън града, които знаят за нея. Дълго време информацията е оскъдна и крепостта е потънала в мистериозно забвение и само иманяри си я предават от уста на уста, защото историята не е оставила друго, освен мистерия и легенди. Макар и обявена за паметник на културата проучвания не са извършвани. Точно обратно, един нов град е построен в годините на прехода от нейните каменни-руини. Като, че ли историята е унищожена, за да се създаде бъдеще…., но дали? Забравата тенденциозно е простряла булото си над това изключително експлоатирано от цивилизацията през вековете място – включително от траки, римляни, средновековни българи, богомили. ИСТОРИЧЕСКИ са на лице сведения, че това е може би последната българска крепост, която пада по турско робство, чак през 14 век. Достатъчно правдоподобна информация и до сега обаче липсва. Едно случайно събитие, както винаги слага началото. Един строеж провокира спасителни разкопки, за да се потвърдят отдавна предаваните от уста на уста факти, - че тук е имало крепостни стени с дебелина до 3 метра и височина пет метра, бойници, контрафорси, постоянно население и че тук са водени епични битки. Когато погледнеш меандрите на реката от цитаделата, не можеш да не си зададеш въпроса - що за горд и непреклонен народ може да обитава такива места, които са по скоро дом единствено на орлите.

Никога няма да забравя - когато веднъж се разхождах на терен, впечатлен за пореден път от невероятните гледки - бях изваден от еуфоричния си унес от писъка на орел гнездящ в близките скални образования-някога цитадела.

И все пак дали държавата трябва да се намеси, за да помогне да се проучи историята и. За мен няма съмнение. Прекалено малко се знае за тази крепост, но е пределно ясно, че е била стратегическа. Прекалено малко и скъпо ценени в древния Рим са елейните, епични стихове във възхвала на Византийските императори, предприемали велики битки срещу значими противници, за да се възпее в тях битка за невзрачна крепост, такава, „под достойнството” на „поднебесния Римски император” в случая - Михаил Глава Тарханиот, написани от личния му поет - Мануил Фил в чест на превземането на тази крепост – „И Червезища е свидетел за Твърдица, та всеки очевидец да узнае за това” – стих 230. Прекалено малко са крепостите със зидове над три метра дебелина и пет височина, освен ако не са били стратегически и е трябвало да се бранят до смърт. И не на последно място, на пръсти се броят крепостите в България, които са разположени на площ повече от 25 дка, непристъпни и горди, естествено защитени и с майсторски вплетени цитадели в ридовете на планинските чукари.

ДАЛИ ВСИЧКО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА СЕ ПРОВОКИРА ИНТЕРЕСЪТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ДА ПОЗНАЕ ОТНОВО СВОЯТА ИСТОРИЯ, НО ПРЕЧУПЕНА ПРЕЗ ПРОУЧВАНЕТО НА ЕДНА СТАРА, ВЕЛИЧЕСТВЕНА, НО НЕПОЗНАТА И ДО ДНЕС КРЕПОСТ-ТВЪРДИНА, ДАЛА НЕПРОМЕНЕНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ИМЕ НА ЕДНОИМЕНЕН ГРАД – ТВЪРДИЦА.

НЕКА ВСИЧКИ ЗАЕДНО ПАЗИМ НАШАТА КРЕПОСТ-ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА ОТ ПОСЕГАТЕЛСТВА И НЕЗАБАВНО ИНФОРМИРАМЕ НА:

ТЕЛ. 0454/42401 - ПОЛИЦИЯ, 0454/42308- ОБЩИНСКИ ДЕЖУРЕН И 112 – СПЕШЕН НОМЕР

ПРИ СЪМНЕНИЯ ЗА ИМАНЯРСКИ НАБЕЗИ ИЛИ СЪМНИТЕЛНИ ХОРА.

ПЛАМЕН КУРУМИЛЕВ

снимки разкопки