Ръководството на Община Твърдица честити на жителите и гостите на Общината, един от най-почитаните, изконно Български обичаи с хилядолетна традиция - БАБА МАРТА.

Белият конец от мартеницата, на този изконно Български, древен и най вероятно езически обичай, е за дълъг живот, а червеният - за здраве и сила. На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят.

ДО КОГА СЕ НОСЯТ МАРТЕНИЦИТЕ:

Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Свалените мартеници могат да се окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва.J

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII в., когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.

Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална Българска традиция, древна, като Българския род и най вероятно езическа, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.

Румънския вариант е - Баба Докия, която е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.

Не забравяйте да поздравите своите приятели и близки, по случай БАБА МАРТА, като ги закичите с мартеничка.

По материали от интернет