Представяме Ви още веднъж историята на Потопената църква през погледа на един пътешественик от блога му. Тефтерчето на един пътешественик. Да бъдем съпричастни към думите му изпълнени с благодарност за това, че споделяме това прекрасно място с приятелите си.

Потопената църква край яз. Жребчево

Може би сте чували за Потопената църква край язовир Жребчево. А успявали ли сте да стигнете до нея по суша?

Истината е, че язовир Жребчево щеше да е най-обикновено място за отдих и риболов, ако не беше необикновената история за неговото създаване и за църквата, чийто скелет гордо стои над водата вече повече от 50 години. Всъщност тук идва и особеността, че всъщност през половината време от годината, до самата църква няма начин да се стигне пеша, а единствено по вода, защото тя бива буквално потопена.
Рано напролет постройката е наполовина потопена, а към края на лятото е почти изцяло под водата. За щастие ние успяхме да стигнем и дори да влезем в нея, но по суша, за да успеем да я заснемем от всички страни, но задължително бихме се върнали тук отново и когато единственият начин да влезеш е по вода.

На мястото, на което днес се намира язовира, още от 15 век се е намирало село Запалня. През 1895г. в селото е издигнат храм, носещ името на българския светия Свети Иван Рилски. Според разказите всеки от селото е спомогнал за построяването на храма кой с каквото може – едни даряват земята си за изграждането, други помагат с работа, трети отива да намери човек за свещеник от съседно градче.

Язовирът е построен през 1959-1966 г. В основите на язовира лежат бившите села Жребчево, Запалня и Долни Паничарево. Въпреки молбите и протестите на местните трите села биват потопени, а жителите изселени в близките населени места. Разрешават им да разрушат къщите и да пренесат тухлите в съседните села, където се преместват да живеят. Част от олтара на църквата „Свети Иван Рилски“ е пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната на църквата – в Твърдица с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще бие за да извести за неговата смърт. Тази традиция се спазва и до днес. Така селата остават завинаги на дъното на язовира, но една малка част остава да напомни, че тук някога са живели хора, Благодарение на това, че черквата е издигната на едно малко възвишение над селото.

Повече от половин век самотната църква бива потапяна почти наполовина всяка пролет от прииждащите води и може да видите малките вълнички, които се плискат в стените й. На брега има поставено специално място, където може да запалите свещичка. В края на лятото църквата е изцяло над водата и може да се разходите до нея, да влезете и да почувствате духа на едно изселено и потопено село. Може да си представите как тук са се правили венчавки и кръщенета.

В близост до църквата има изоставено гробище. Тук може да видите една интересна плоча – обърната с лице към язовир Жребчево, надписа на нея гласи: „Село Запалня, заселено 15 в., изселено 1962г.“

Днес покрай язовира може да видите много хора, дошли тук за кратка разходка и бягство от натовареното ежедневие. Също може да срещнете туристи с кемпери и лодки, които плават в язовира.

Ако посетите църквата през сухия период ще видите и дъното на язовира покрито с килим от миди и черупки. А ако решите пък да я видите потопена, може да станете част от много приключенски уикенди с каяци по водите на язовир Жребчево, които се организират

Руините на църквата стоят гордо над водата, за да напомнят за изселените села, за изгубените надежди и мечти. Само блеещите стада овце и лекия порив на вятъра смущават покоя на това прекрасно място.

Благодарим ви, че споделяте това забележително място с приятелите си. Можете да помогнете повече хора да преоткриват красотите на Родината ни и да се вдъхновяват от тях.