На 14 януари Твърдица отбеляза 141-та годишнина от преминаването на руските войски и първия ден на Свободата.
Празникът събра признателните граждани на пл.”Свобода” пред паметната плоча на освободителите за тържествения ритуал. Заупокойна молитва в памет на загиналите и благодарствен молебен отслужи архиарейският наместик на Нова Загора Иван Стоянов. С думи на признателност и към освободителите и участниците в освободителните борби от Твърдишко се обърна кметът на Община Твърдица Атанас Атанасов: „ Днес се прекланяме пред саможертвата на всички, положили живота си пред олтара на Отечеството. Да пазим жив спомена за тях и да го предадем на поколенията след нас! Поклон пред подвига на героите!”.
Паметта на опълченците, участвали в Руско-турската война 1877-1878 г от Твърдица: Колю Павлов – VІІ опълченска дружина, Михо Димитров-V-та дружина; Иван Славов—VІІ дружина; участниците в доброволчески чети: Симеон Стойков, Стефан Стойков, Злати Г. Жабов, Кою Пеев Бошнака, Величко Иванов Величков – от с. Сборище и жертвите по време на робството бяха почетени с едноминутно мълчание.
На паметната плоча на освободителите кметът на общината поднесе венец, последван от общински съветници, служители от администрацията, ученици от клуб „Млад възрожденец” при СУ „Н. Рилски” и граждани.
След превземането на Плевен руската армия преминава в настъпление. Въпреки тежката зима е решено е още в края на 1877 г. да се премине Стара планина на запад, изток и централната й част. За охрана на левия фланг на централния отряд на армията на ген. Радецки е образувана странична колона от ХІ-та и ХХVІ-та пехотна дивизия с артилерийските им части под командването на ген.-лейтенант Едуард К. Делинсхаузен, които в края на декември 1877г. се насочват през Твърдишкия проход.
Състоянието на пътя е много лошо. Срутвания, дълбоки преспи и разрушени от турците мостове затрудняват придвижването.
Шест дни пехотният полк работи неуморно по възстановяването на пътя, по който да мине артилерията и екипите им. Освен руският полк, в разчистването на пътя участва Твърдишката чета на Симеон Стойков, както и работни групи от селото.
На 14(2) януари 103-ти Петрозаводски и 13-ти хусарски конен полк, командван от полковник Александър Пушкин (син), първи слизат от Балкана и освобождават Твърдица.
Първото посрещане на освободителите от твърдичани, водини от свещеник Нягол, е в местността „Богомилското гробище”, а тържественото с хляб и сол в селото е по обяд. Излизат селските първенци, начело с кмета Иван Болнев. На мегдана преминава парад, е поведен от войните на Ал. Пушкин. В редиците на Втори руски ескадрон, под командването на майор Кардашевски, преминава четата на Симеон Стойков. Шествието се отправя към опожарената източна част на селището. Там войската и четниците отдават военна почест на 12–те твърдичани, станали жертва на отстъпващите турци. Оттук преминава и четата на Панайот Хитов, която подпомага русите през войната, а сега бързо се изтегля към Сливен.
В Твърдица се установява руски гарнизон. На Ивановден между селските старейшини е избран новият кмет - Марко Иванов. Завръщат се семействата, укривали се Балкана и в Северна България. Постепенно положението в селото се нормализира. Твърдица започва новия живот след дадени около 300 жертви и разрушени над 40 къщи.
