Твърдица е борчески град от векове. Традициите са изключително силни, живи и се почитат от жителите на това малко, но със славна история градче. Свидетелствата за това са много. Като се започне от крепостта „Градище”, която от римско време, до сега тя пази Римския проход ( днес известен като Твърдишки ), мине се през Средновековието, която е важна стратегическа крепост, пазеща прохода и на старопрестолния Велико Търново, и се стигне до турското робство. Макар, че Твърдица липсва в „Записките по Българските въстания” на Захари Стоянов, апокрифно се говори, че всъщност в тази книга липсва цяла глава за селището ни, която остава ненапечатана след хайдушка свада между твърдичанина – Симеон Стойков, хайдутин, съратник на Васил Левски, чиито инициали стоят в тефтерчето на Васил Левски като СС… от Твърдица, участник - доброволец в Руската армия,(която трябва да премине през Твърдишкия проход) разузнавач, който я превежда през Гурково в гръб на завардилите Твърдишкия проход редовни турски войски, през лобното място на Стоил войвода на Сатма чешма в с. Близнец. И се стигне до Хайдушка поляна, мястото в твърдишкия балкан, на което хайдушките чети са си давали срещи.

Така през тази година – 2015, Общотвърдишкият събор бе обновен, като освен традиционните изяви на самодейни състави, скари с мезета и игри за деца, бе направена възстановка - „Ставане на хайдушка чета”, направена от регионален клуб „Традиция” – Нова Загора, Стара Загора и Казанлък. За основа послужи образът на легендарния хайдутин от Твърдишко, родом от Козарево, лагерувал на това място - Пею Боюклията. След традиционния поздрав на кмета на Община Твърдица Атанас Атанасов пушките и пищовите пукнаха.След това тържествено начало на събора следваха изявите на самодейните състави. На единия край на поляната,на тринога от ритловици, провесен на верига, къкреше меден бакър с боб, с ребра по хайдушки. След края на концертната част, хайдутите се стекоха от всички страни на поляната. Загърмяха пушки по нишана, развъртяха се калъчки, хванаха се в мъжка хватка хайдути, но Пею ги пребори всичките. И топчето пукна оповести с изстрела си избрания войвода,стресна гората и душманите български. Дружината имаше войвода – Пею – Боюклията, страшния, непокорния, непобедения. И се наредиха и хайдути, и присъстващи за обяда, да опитат по дървена лъжица бобец по хайдушки с ребра, да усетят Балкана хайдушкия, тук където най-силно се усеща на хайдушка поляна. Направеният от дружината и Община Твърдица боб с ребра по хайдушки свърши мигом, но стигна за всички. Защото всички бяха дружни и всеки казваше – „Сипвай ми по малко, да има и за другите !”